Свети Георги (Бистрица, Благоевградско)
- Тази статия е за храма в благоевградското село. За храмът в софийското вижте Свети Георги (Бистрица, Софийско). За други значения на Свети Георги вижте Свети Георги.
„Свети Георги“ | |
Местоположение в Бистрица | |
Вид на храма | православна църква |
---|---|
Страна | България |
Населено място | Бистрица |
Вероизповедание | Българска православна църква |
Епархия | Неврокопска |
Архиерейско наместничество | Благоевградско |
Тип на сградата | трикорабна псевдобазилика |
Изграждане | 1861 година |
Статут | действащ храм |
„Свети Георги“ е възрожденска православна църква в горноджумайското село Бистрица, България, част от Неврокопската епархия на Българската православна църква.[1]
История
[редактиране | редактиране на кода]Храмът е построен в 1861 година в близост до разрушената от османците църква „Свети Илия“.[1] В полунощ на 24 срещу 25 септември 1902 година в присъствието на Върховния революционен съвет, чети на Върховния комитет и 150 души милиция, в долната църква на Бистрица с молебен е дадено началото на Горноджумайското въстание.[2]
Архитектура
[редактиране | редактиране на кода]В архитектурно отношение е трикорабна псевдобазилика. Интериорът е изпълнен от майсторите от Банската художествена школа Михалко Голев и Димитър Сирлещов. Рисуваният иконостас е изработен в 1875 година и е частично резбован по царските двери и венчилката. Иконите от апостолския ред са от 1875 година,[1] дело на Иван Михайлов Митев, представител на Самоковската художествена школа.[3] В 1925 година част от тях са подновени. Стенописите в църквата са само частично запазени. Владишкият трон, проскинитарият и амвонът са рисувани.[1]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 89.
- ↑ Елдъров, Светлозар. Генерал Иван Цончев. Биография на два живота. София, Военно издателство, 2003. ISBN 954-509-272-6. с. 107 - 108.
- ↑ Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 360.